Мисирка се утвърди като пейоративното название на журналист в България. Кръстителят

" Мисирка "  се утвърди като пейоративното наименование на " публицист " в България. Кръстителят на " мисирките " Бойко Борисов с едната ръка им ръсеше зърно, с друга им затваряше човките, с цел да се радва дълги години на любовното им " гулю-гулю ". " Мисирката " не е просто впуйчена журналистка с голям ищах да се постави на властта. Това е редовно събитие на Борисово-Пеевския медиен модел, който сведе публицистиката в България до Горно и Долно Мисиркино. А сред тях като за лукс оцелява дребна " вилна зона " за свободна и елитарна публицистика.

Несправедливо бе тогавашният министър председател да внушава, че публицистиката е като паднала жена, която сама се предлага за наслаждение. Не, публицистиката бе превърната по негово време в такава. И тя продължава да  " мисирства ", тъй като още е в ръцете на господарите си. Публиката обаче не дава пет пари за всичко това и гледа на медийно-властовите оргии къде воайорски, къде с гадност.

Българинът не желае да заплаща за качествена публицистика

И казусът е таман, че пет пари не дава, в дословния смисъл. Гражданите, даже и по-заможните, едва подкрепяха самостоятелните и високо професионални медии - като се абонират за тях, като заплащат за обособени издания или като подаряват. С хода на дигитализацията и превръщането на обществените мрежи в канали за всякаква информация всеобщо се затвърди визията, че всичко в мрежата е без пари, с изключение на когато си поръчваш за у дома парцалки и пица. А и нали си има реклама, от която медиите се устоят. Поради което 75% от интервюираните в България, съгласно проучване на института на " Ройтерс " за проучване на публицистиката, считат, че частните медии нямат никакъв проблем с финансирането.

Уви, при тези 75% се реализира групов имунитет за цялостна самозаблуда. Че къде сте видели чиста публицистика да се устоя единствено с реклама!? А и рекламният пазар в България е стеснен като суецки канал, запушен от огромните малките екрани. Затова масата от осведомителните уеб сайтове претакват от пусто в празно едно и също, като постоянно някоя недопроверена нелепост се мултиплицира за негативно време и заживява собствен живот по форумите за майки с деца и бащи с коли. В тези уеб сайтове нормално работят шепа хора за малко пари и основават минимално лично наличие.

Но пък и потребителите отвръщат с съмнение и недопито и недоплатено се уравновесяват. България е в челото на страните с чисто съмнение към новините. В същото време българите имат вяра най-вече на БНР и Българска национална телевизия. Които пък се финансират от държавния бюджет.

Според проучването на института на " Ройтерс ", хората в България не искат държавно финансиране за частните медии. 56% в България са " срещу "  да им се оказва помощ и по това сме първенци в класацията. Едва 22% са " за ". Първите евентуално не знаят или не се сещат, че страната и в този момент финансира редица частни медии от тяхно име, и изключително от името на европейския поданик. Избрани малките екрани, радиа, вестници и уеб сайтове получават милиони, сякаш да се изкомуникира някоя европрограма, а действително, с цел да се олигави имиджът на съответния министър, който е " насочил "  парите. Но най-много едрото и ритмично финансиране съставлява стратегическа инвестиция за изцяло смирение. И в случай че би трябвало в миналото, някъде да се поизпусне малко парата, вложителят самичък показва къде да се търси дребната истина. Най-често - за да се нарита някой съдружник с вкусен за прилапване бизнес.

Омисирчването на публицистиката води освен до верноподаничество, само че и до спад на качеството под санитарния най-малко. Дори за най-елементарни неща - като кадрите за покритие. 

Добрата тясна специализация на публицистите по ресори - от опазване на здравето до правораздаване и от финанси до защита, пък се стеснява от ден на ден до оазисните медии с лимитирана публика. А по широките екрани се вихрят поливалентни дръжки на микрофони, които в ефир сричат от телефоните си институционални прессъобщения " от мястото на събитието ", героично изтипосани в дъжд и зной пред постройката на случването му половин ден по-късно.

Евтиното излиза скъпо. И в публицистиката.

Преди да е станало напълно късно, българите е добре да проумеят, че им излиза скъпо да имат безвъзмездни медии, на които не имат вяра. Добре знаят, че безвъзмездни неща няма и че евтиното постоянно излиза скъпо. И вместо някой да заплаща от тяхно име в своя изгода и да им оставя боклучава продукция, по-добре обществените средства за медии в действителност да се разходват обществено и дейно.

По света има най-различни модели за обществено и публично-частно финансиране на медиите. Да си го представим най-просто - като социална поръчка. Кандидатстват медии, обособени рубрики, излъчвания, групи публицисти пред публичен фонд за грантове. Този фонд не е на нечие политическо и административно послушание, а действа на необятна обществено-професионална основа, изцяло транспарантно. Той се подкрепя от звена, следящи за подправени вести и оценяващи положителните журналистически практики - който лъже постоянно или е несръчен, получава минимални точки и остава без шансове да завоюва грант. Във фонда могат да се набират средства и от европрограми и частни донори. И в тази конкурентна борба за финансиране, която обаче обезпечава среда за свободна и качествена публицистика (както по-тежка, по този начин и по-лайт), " мисирките " ще бъдат изтикани да работят в медийните бордеи, където се заплаща от защипана пачка с неразбираем генезис.

Струва си да се замислим: ако ще живеем дружно като хората, по какъв начин това ще стане без медии като за хора?

***
Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.